При продължаване на археологическите разкопки в Долината на тракийските царе в Казанлъшко бяха открити основите на два храма. Този в Донкова могила е наречен от нас Храм на слънцето, тъй като е разположен на върха на видима от цялата равнина могила. Има две помещения с правоъгълен план от каменни блокове, около които е издигнат примитивен зид от речни камъни. Храмът е доминирал цялото поле през ІV в. пр. Хр.

В Плоската могила беше открит друг храм с преддверие и правоъгълно помещение от бигорови блокове. От двете страни на входа на преддверието е имало колони, от които е запазен само един барабан. Храмът също е издигнат на голяма височина над нивото на околния терен и може да се причисли към съоръженията, които са обслужвали соларния култ на местното население. Датира се също в ІV в. пр. Хр. В преддверието бяха открити два хералдически разположени скелети на коне и фрагменти от три червенофигурни съда. В средата на централната камера в специално изкопана яма беше открит скелетът на иманяр, вероятно от времето на Руско-турската война, с положени при него железните части на всички инструменти, необходими за изкопчийска дейност.

През декември 2005 г. при с. Александрово, Хасковско, беше проучена площ, разположена североизточно от прочутата Рошава чука, в която се намира откритата от ТЕМП през 2000 г. гробница със стенописи. При проучванията екипът се натъкна на глинен саркофаг от две части, в който бяха открити изтлели кости и 6 глинени съда, които се датират през втората половина на ІV в. пр.Хр.











 


ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ

Разположена е в Казанлъшката котловина.

Тук през 1948–1954 г. е открит и проучен тракийският град Севтополис, столица на цар Севт III в края на IV–началото на III в. пр.Хр. (Разкопки на проф.Д. П. Димитров с колектив.) През 1944 г. е открита случайно Казанлъшката гробница със стенописи, през 1965–1966 г. – Мъглижката и Крънската гробница. (Разкопки на Гергана Табакова-Цанова и Людмил Гетов.) Мащабни разкопки прави ТЕМП през 1992–1999 и 2004 г. Названието е получено след откриването на неограбената царска гробница в Малката могила през 1992 г.

 

Малката могила. Примитивна неограбена тракийска гробница от IV в. пр.Хр., открита на 25.07.1992 г. Пред нея гробницата има саркофагоподобна камера. Трупополагане на мъж – цар. Две костени двойни брадви (лабриси) – символи на царска власт, 3 златни огърлици, пръстен-печат със сцена на инвеститура, други златни и сребърни накити, две сребърни фиали, ситула и купа от бронз, местни и вносни глинени съдове, други предмети. Гробницата е засипана, саркофагът – пренесен пред храма в Голяма Арсеналка. Материали в ИМ “Искра” – Казанлък.

Могила Оструша. Вляво от шосето Казанлък–Шипка с отбивка от крайпътното заведение “Светица”. Асфалтова алея. Гробнично-култов комплекс от каменни блокове с 6 помещения, открит на 13.04.1993 г. Централното помещение е от монолитен блок с тегло над 60 тона. Ритуално ложе. По тавана – стенописи в миниатюрни квадратни и с друга форма образни полета. Едно от помещенията е кръгло. Едно неограбено – два сребърни съда, пълен комплект сребърни украси за конска амуниция с изображения на животни, късове от желязна с посребряване и позлатяване яка към ризница, монети, местни и вносни глинени съдове. Съоръжението е скрито под временна защитна сграда, достъпно за посещение. Материали в ИМ “Искра” – Казанлък.

Славчова могила, край с. Розово, Казанлъшко. Храм от големи, добре обработени каменни блокове, открит през април 1995 г. Представителна фасада, преддверие и правоъгълна камера с полуцилиндричен свод, каменна настилка. Камерата е ограбена. В преддверието е погребан кон в пълен анатомичен ред; две сребърни украси, глинени амфори, жезъл от еленов рог. Съоръжението е засипано за експониране в по-богати времена. Материали в ИМ “Искра” – Казанлък.

Сашова могила – неограбен храм-гробница, открит на 24.08.1995 г. На около 1 км северно от шосето Шипка–Ясеново. Грубо и отлично обработени каменни блокове. Дълъг коридор, две правоъгълни помещение, второто с полуцилиндричен свод. Каменно легло. Върху него – човешки скелет с шлем, плетена ризница, меч, върхове на копия, златна фибула, сребърна фиала. По пода – местни и вносни глинени съдове, две цели големи амфори, украси, бронзова каничка. На пода има скелет на кон. Съоръжението е под могилен насип, коридорът – под временна защитна сграда, заключена, достъпно за посещение, асфалтова алея. Материали в НИМ.

Могила Голяма Арсеналка. V–IV в.пр. Хр. Непосредствено вляво от шосето Шипка–Ясеново. Храм от големи отлично обработени каменни блокове, открит на 31.08.1995 г. Представителна фасада. Правоъгълно и кръгло помещение. Централното е с куполно покритие. Двукрили каменни врати. На пода има кръгъл блок, около който са подредени в три концентрични пояса каменни плочи. Ритуално каменно легло. Ограбен; няколко златни и сребърни предмета. Съоръжението в отлично състояние, достъпно за посещение, на входа има желязна заключваща се врата. Материали в НИМ.

Сарафова могила. Край с. Крън, на около 5 км северно от Казанлък по първокласния път Стара Загора–Казанлък–Шипка–Габрово, на 1 км вдясно от него. Асфалтова алея. Подмогилен храм от IV–II в. пр.Хр., открит на 27.09.1995 г. Състои се от коридор (каменни блокове) и две правоъгълни помещения (отлично изработени и опечени тухли). Покритие от две дъги, които сключват горе остър ъгъл. Под от варовата замазка стените са покрити с щукатура и боядисани на хоризонтални пояси в бяло, черно, червено, оранжево, жълто. Ограбен в древността. В коридора – скелет на кон, върху него са паднали керемидите от покрива. В първата камера са открити чернофирнисов кантарос с лавров венец по шията. Втората – здраво затворена с еднокрила каменна врата. Във вътрешността незначителни предмети от злато и сребро, позлатени глинени украси и амулети. Коридорът е под временна защитна сграда, камерите – под могилния насип, заключване, достъп за посещение. Материали в НИМ.

Могили Консулова, Биньова, Зарева, Дочева, ВИФОР, ФОМУС, Тонкова, Монтина, Цвяткова, Лешникова и други – богати гробове от V–III в. пр.Хр. със сребърни накити, въоръжения, метални и глинени съдове, сребърни украси за конска амуниция със стилизирани изображения на животни и други материали. Разкопки 1992–1995 г. Могилите са възстановени изцяло или частично, гробовете са засипани. Материали в НИМ и ИМ “Искра” – Казанлък.

Могила Хелвеция. Разположена е на стотина метра от югоизточните покрайнини на Шипка, при входа на града откъм Казанлък. Уникален подмогилен храм от V–IV в. пр.Хр., открит на 28.07.1996 г.

Състои се от дълъг коридор, представителна фасада, преддверие-олтар и правоъгълна камера. Големи, добре обработени каменни блокове. Подовете са покрити с варова замазка, стените – с блестяща мазилка, набраздена така, че да имитира градеж от блокове. Покритие с трапецовидно сечение. В камерата са запазени на място две каменни крила от врата с устройство за заключване, срещу входа е разположено ритуално ложе. Ограбване в древността. В преддверието и пред челото на източната стена на коридора са открити скелети на коне; бронзова апликация и други незначителни материали, сега в НИМ. Съоръжението в отлично състояние, заключване, възможност за посещение по асфалтов път.

Могила на Грифоните. Непосредствено до Хелвеция. Подмогилен храм от V–IV в. пр.Хр., открит на15.08.1996 г. Градеж от големи, отлично обработени каменни блокове. Състои се от дълъг, допълнително стесняван коридор, правоъгълно помещение с двускатен покрив и кръгла камера с куполно покритие. Входовете на двете помещения са затваряни с двукрили каменни врати. Срещу входа в кръглата камера има ритуално каменно легло с профилирана украса. Ограбване в древността. Намерено е златно манисто и други незначителни предмети, сега в НИМ. Съоръжението е в отлично състояние, заключване, възможност за разглеждане, асфалтов път.

Могила Шушманец. На около 200 м североизточно от Хелвеция. Уникален подмогилен храм от V–IV в. пр.Хр., открит на 28.08.1996 г. Градеж от големи, отлично обработени каменни блокове, подове и стени със замазка и мазилка. Широк коридор, наподобяващ двор, представителна фасада, преддверие с полуцилиндрично покритие и кръгло помещение с купол. В началото на преддверието колона с капител, наподобяващ ашик. Колона с диск в горния край в средата на кръглата камера. Стените й са на 3 пояса – подземен, реален и небесен свят – 7 вертикални полета, разделени от 7 полуколони с по 10 отвесни жлеба; 7 стесняващи се куполовидно полета, разделени от 7 изпъкнали ленти; 15 радиално излизащи изпод диска каменни блока, които символизират слънчеви лъчи. Входът към камерата е бил затварян с двукрила, орнаментирана каменна врата. Пред има нея фалшив фронтон с пластична украса. Срещу входа е разположено ритуално каменно легло. Ограбване в древността. Намерени са железен косер и други незначителни материали, сега в НИМ. В преддверието са погребани или принесени в жертва четири коня и две кучета. Съоръжението е в отлично състояние, временна защитна сграда, заключване, възможност за посещение по асфалтов път. Туристическо обслужване.

Синева могила. Между Шушманец и Хелвеция. Разкопки 1996 г. Гробна яма от IV в. пр.Хр. с погребения на човек и кон, бронзов шлем, пълен комплект сребърни украси за конска амуниция с животински изображения, златен пръстен-печат, предмети на въоръжението, съдове, сега в НИМ. Гробът е засипан.